Справяне със стреса

 

Texas Woman’s University публикува списък на добрите навици, които веднъж придобити, могат да направят ежедневието ни по-спокойно и изпълнено с приятни емоции.

Ето как можем да кажем  „Стоп!” на хроничния стрес и тревога

 

1.       Събуждане сутрин - 15 минути по-рано от обикновеното. Това е вид „нежно” противопоставяне на стресиращото „няма време – закъснявам”.

2.       Подготовка на сутрешната закуска и облекло от вечерта.

3.       За да се освободим от натрапващата мисъл, че все нещо забравяме, бихме могли да си записваме дори и най-баналните задължения: час при фризьора, връщане на книга, взета назаем, смяна на деня за спорт на детето и т.н...

4.       Отлагането на задължение, което, така или иначе чака нас, а не някой друг, води до стрес. Затова, вместо да отлагаме нещо за утре, по-добре да го свършим днес. Ако мислим да направим нещо днес, по-добре да го направим веднага.

5.       Да тръгнем за среща 15 минути по-рано от обикновеното.

6.       По-малко количество кафе за деня. Кафето няма да ни направи по-жизнени или бързи в работата и взимането на решенията. Напротив, прави ни по-нервни и хаотични в движенията и мисленето.

7.       Време за почивка: с вестник или книга, пред телевизора, в кухнята, готвейки нещо за удоволствие, а не по задължение, разходка, среща с приятели… Важно е това да стане ежедневие.

8.       Фиксирането върху даден проблем или неуспех създава допълнителен стрес. В същото време успехите, постигнати в ежедневието ни, не липсват, нека се сещаме по-често за тях. Успехите не са свързани задължително с работа или училище, те може да са: предизвиканата от нас усмивка, едно „благодаря”, казано от близък човек, вкусно приготвената вечеря, добре организираният празник.

9.       Нека се научим да казваме „Не!”. „Не” на свръх натоварващите проекти, социални дейности, срещи, на които от самото начало знаем, че не можем или не искаме да присъстваме. Говорим за самоуважение, а не за излишно упорство.

10.   Да изключим телефона, когато искаме да останем сами.

11.   Хаосът е една от основните причини за стрес. Когато всяко нещо си отиде на мястото, няма да се изнервяме излишно с дълго и безрезултатно търсене.

12.   В състояние на стрес, повечето хора дишат повърхностно, което означава, че извършват вредни за всички органи на тялото повърхностни и бързи вдишвания. Този тип дишане влошава доставянето на кислород в организма.

13.   Когато говорим за проблемите си с близък или приятел, успяваме да ги погледнем „отстрани”. Така намирането на решение става малко по-лесно и несубективно.

14.   Да прибавим поне капка любов към това, което правим.

15.   Да направим нещо за някой друг.

16.   Нужно е ние да разбираме, а не да се стремим да бъдем разбрани на всяка цена. По-важно е да обичаме, отколкото да правим всичко възможно, за да се харесаме или да бъдем обичани. Последните две неща, никога не зависят изцяло от нас.

17.   Малко повече внимание към външния вид ще ни накара да се чувстваме по-добре.

18.   „Не” на свръх натоварените дългосрочни програми. Нужно е време за отдих между едно и друго задължение.

19.   По-добре е да сме гъвкави и да приемаме новостите и промените спокойно. Правилата, които сами си налагаме ни вкарват в прекалено много ограничения. Излизането от собствените ни рамки предизвиква стрес.

20.   По-добре да избягваме изказвания от рода: „Прекалено стар/а съм, за да….”, Прекалено дебел/а съм, за да…” и т.н.

21.   Уикенд за смяна на ритъма. Ако работата ни през седмицата е твърде схематична и без особено движение, през уикенда можем да си „позволим” да бъдем спонтанни и да се отдадем на малко повече движение.

22.   Да правим по едно нещо в даден отрязък от време. Когато сме с някого, по-добре да не мислим за друг, друга или други. Когато вършим нещо, не е нужно да прехвърляме в глава си всичко останало, което трябва да направим.

23.   Ако сме задължени да направим нещо, което не ни харесва, по-добре да го направим още рано сутринта. Така ще се освободим от натрапчиви мисли през остатъка от деня.

24.   Важно е да се научим да възлагаме отговорности и на другите.

25.   Нека не пропускаме обедната почивка: далеч от работното място, дори само за 15-20 минути.