.jpg)
.png)
Дата: 2012-03-05
През 1908 г. руският учен Иля Мечников открива положителния ефект на някои бактерии, които допринасят за усвояването на хранителните вещества от организма, подобряват храносмилането, като имат и други благоприятни свойства за здравето. За тези си открития д-р Мечников получава Нобелова награда за медицина.
Пробиотици:
Повечето учени дефинират пробиотиците като "живи микробни хранителни добавки, които влияят полезно и благотворно на човека, подобряват и оздравяват вътрешния микробен баланс". Въздействието на пробиотичните бактерии е трудно да бъде обяснено посредством известните научни данни и наблюдения. Ако се вземе под внимание наличието на милиарди бактерии в бактериалната екосистема начовека, тази задача се превръща в почти невъзможна. Независимо от това, влиянието на пробиотичните бактерии върху човешкото тяло е огромно и продължава да бъде обект на все повече наблюдения, и нови научни факти.
Днес все по-голямо научно и практическо внимание се отделя на тази „невидима“ екосистема, която определя състоянието на болест и здраве при хората.
Според известните изследователи на проблема G. W. Tannock и H. W. Holzapfel пробиотичните бактерии оказват въздействие върху организма, като директно се колонизират върху интестиналната мукоза на червата и започватда произвеждат жизнено важни ензими и клетъчни биопродукти. Проучванията показват, че тази колонизация продължава до 10-15 дни, като след това се отмиват по естествен начин.
G. W. Tannock обобщава търсените здравословни ефекти на пробиотиците в над 10 различни направления:
1. Подобряват смилаемостта на млечни продукти и други протеини.
2. Стимулират абсорбцията на лактоза при хора, които не могат да я усвояват.
3. Подпомагат цялостното храносмилане и подтискат прекомерното размножаване на “лоши”, болестотворни микроорганизми в храносмилателната система.
4. Подтискат гнилостните процеси в стомаха и червата и намаляват риска от болести на стомаха.
5. Предотвратяват липсата на витамини от група В.
6. Поддържат тялото в здравословно състояние по време на прием на антибиотици и други химични вещества.
7. Възстановяват нормалната чревна микрофлора, нарушена от приема на антибиотици.
8. Ограничават появата на гинекологични инфекции от дрожди, инфекции на пикочния канал и цистити.
9. Стимулират имунния отговор. Проучванията показват, че консумацията на Lactobacillus и Bifi dobacterium могат да стимулират нормалния имунен отговор.
10. Спомагат лечението на дихателни инфекции като синузити, бронхити и пневмония.
11. Намаляват риска от алергии - астма, хранителни алергии от мляко и кожни реакции като екзема.
12. Спомагат за понижаването на високи нива на „лош“ холестерол.
13. Намаляват риска от тумори на пикочния мехур и на дебелото черво.
Локалното приложение на пробиотици би могло да модифицира по някакъв начин екосистемата в устната кухина и да повлияе имунния отговор.
Резултатите от пилотно проучване при локален орален прием на Пробиотици показват, че приемът на такива, които съдържат Lb. bulgaricus и Str. thermophilus повишава нивата на секреторния IgA, което най-вероятно отразява подобрявяне на локалната имунозащита. Редица други проучвания показват, че пробиотиците произвеждат и редица ензими: protease, amylase, lipase, cellulase и т.н., витамините В1, В2, В6, В12 и други. Те синтезират също аминокиселини, включително и такива, които човешкият организъм не може сам да произведе. Засилват още усвояването от организма на електролити и микроелементи.
Досега не са установени контраиндикации за използването им. Не са установени странични и токсични ефекти.
Пробиотичните препарати съдържат главно млечнокисели бактерии от родовете Bifi dobacterium и Lactobacillus, но също дрожди(Saccharomyces bontardii) или други бактериални видове (Bacillus coagulans, Escherichia coli).
Най-често използваните пробиотици са:
• Lactobacillus acidophilus
• Bifi dobacterium bifi dum
• Lactobacillus bulgaricus
Пребиотици:
Пребиотиците се дефинират като несмилаеми хранителни съставки, които повлияват метаболизма ни, като избирателно стимулират растежа и (или) активността на определени видове бактерии в дебелото черво, и по този начин укрепват здравето.
За да бъдат ефективни, пребиотиците трябва да достигат дебелото черво, без да са усвоени в по-горната част на храносмилателната система, а след като го достигнат, те трябва да могат да бъдат оползотворени от специализирани групи микроорганизми, които имат ясно изразени и подобряващи здравословното състояние възможности.
Хранителните вещества, отговарящи на тезик ритерии, са няколко основни групи:
• Олигозахариди - Тези вещества стимулират главно растежа на бифидобактериите, заради което се наричат и бифидогенни фактори.
• Фруктоолигозахариди - Те се отнасят към късоверижните олигозахариди, изградени от фруктоза и глюкоза, съдържат от 3 до 5 монозахаридни остатъка и имат енергийна стойност от 6 KJ/g.
• Инулини - Отнасят се към групата на природните фруктозосъдържащи олигозахариди. Те се получават от корените на цикорията и артишока. Инулините, които се предлагат като хранителна добавка, са съставени от 10-12 фруктозни единици и типично имат глюкоза
в края на веригата. Инулините стимулират растежа на видове Bifi dobacterium в дебелото черво.
• Изомалтоолигозахариди - Те представляват смес от глюкозни олигомери, включващи изомалтоза, паноза, изомалтопентоза, нигероза, изопаноза, и други олигозахариди.
• Лактулоза - Тя е полусинтетичен дизахарид, който се разгражда от ограничен брой бактерии в дебелото черво.
• Лактилол - Лактилолът е дизахарид, аналогичен на лактулозата. Основното му приложение е при лечение на запек, но в Япония се използва и като пребиотик. Не се усвоява в горната част на храносмилателния тракт и се ферментира от ограничен брой колониални бактерии.
• Лактозахароза - Тя е тризахарид, изграденот галактоза, фруктоза и глюкоза. Лактозахарозата се получава по ензимен път и не се усвоява в стомаха и тънките черва, но се усвоява от чревни видове бифидобактериии като резултат се увеличава техния брой в дебелото черво.
• Пиродекстрини - Те представляват смес от глюкозосъдържащи олигозахариди, които се получават при хидролиза на скорбялата. Не се смилат в горната част на храносмилателния тракт.
• Соеви олигозахариди - Откриват се в соеви зърна, а също така в боб и грах. Двата най-известни са тризахарид рафиноза и стахиоза.
• Трансгалактоолигозахариди - Те са смес отолигозахариди, съдържащи глюкоза и галактоза. Не се смилат в горната част на храносмилателния тракт и стимулират растежа на бифидобактериите.
• Ксилоолигозахариди - Получават се чрез ензимна хидролиза на полизахарида ксилан и са изградени от олигозахариди, съдържащи от 2 до 4 свързани ксилозни остатъци.
• Галактоолигозахариди - Те присъстват главно в човешкото и краве мляко и се получават от млечната захар лактоза. Не всички несмилаеми олигозахариди обаче притежават пребиотични свойства.
Няколко причини да консумираме пребиотици:
Пребиотиците имат антиканцерогенна, антимикробна активност и влияят върху нивото на глюкозата в кръвта. Те увеличават абсорбцията на минерали, подобряват техния баланс и имат антиостеопорозен ефект.
Пребиотиците стимулират растежа на бифидобактериите и лактобацилите, а тези бактерии от своя страна могат да свързват и дезактивират някои вещества, предизвикващи рак, както и да спрат растежа на някои тумори.
Синбиотици:
Това са хранителни добавки, които съдържат едновременно пробиотици и пребиотици, с което взаимно се усилва полезното им действие. Средното съдържание на белтъчини в тях е 16-25%, на въглехидрати - 40-60% и на мазнини - 20-30%. В състава на тези хранителни добавки се включват и допълнителни вещества, като по този начин се увеличават ползите от приемането на синбиотици - понижава се процентът мазнини в тялото, повишава се възможността за натрупване на мускулна маса, намаляват умората и стреса, регулира се калциево-фосфорната обмяна, предотвратяват се пораженията при остеопороза.
Освен това синбиотиците оптимизират функциите на организма при повишен енергоразход след тежки физически натоварвания при спортисти, увечеличават синтеза на костно вещество при фрактури и стимулират опорно-двигателния апарат.
През последните години много се заговори за ползата от пробиотиците и възможностите затяхното приложение. Изследванията показват, че тези природни средства за защита, които съдържат полезни микроорганизми, могат да помогнат за повлияването на някои проблеми с храносмилането, да подпомогнат действието на имунната система, както и да ни накарат да се чувстваме здрави и енергични.
Натиснете долния линк, за да видите най-популярните пробиотици:
За написването на статията са използвани материали от Софарма клуб.